И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен
и проклинам съдбата,
позволила отново, да бъда сломен.
Но порив внезапен,
главата надига
а лъч на надежда проблясва над мен.
И поглед от ярост и злоба лишен
...към Отеца Небесен,
отправям... смирен.
Не зная, колко време,
стоял съм така
загледан във този, лъч светлина.
но молитвата тиха още редя
и търся спасение за мойта душа.
© Петър Максимов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
