8.11.2016 г., 16:41 ч.

Молитва 

  Поезия
739 1 2
И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен
и проклинам съдбата,
позволила отново, да бъда сломен.
Но порив внезапен,
главата надига
а лъч на надежда проблясва над мен.
И поглед от ярост и злоба лишен
...към Отеца Небесен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Максимов Всички права запазени

Предложения
: ??:??