Молитва
И сякаш там нейде,
на връх планината,
от вятъра брулен,
от слънце жарен,
стоя си самотен
и проклинам съдбата,
позволила отново, да бъда сломен.
Но порив внезапен,
главата надига
а лъч на надежда проблясва над мен.
И поглед от ярост и злоба лишен
...към Отеца Небесен,
отправям... смирен.
Не зная, колко време,
стоял съм така
загледан във този, лъч светлина.
но молитвата тиха още редя
и търся спасение за мойта душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Максимов Все права защищены
