Молитва

19 abr 2017, 11:38

Poesía » Otra

344 2 0

Събирах мечтите си разпилени,

пред Бога стоях с разперени ръце,

въпроси имах, но останаха несподелени,

живях сякаш с разкъсано сърце.

Животът ме свличаше хиляди пъти,

от върха пропадах на дъното сама,

после изкачвах трудни пътеки,

плащах и за чуждата вина.

Молех се тихо, когато вечер настъпи,

не губех вяра и за секунда живот,

вярна на Бога ще бъда във всички животи,

молех се тихо да бъде любов!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.