Събирах мечтите си разпилени,
пред Бога стоях с разперени ръце,
въпроси имах, но останаха несподелени,
живях сякаш с разкъсано сърце.
Животът ме свличаше хиляди пъти,
от върха пропадах на дъното сама,
после изкачвах трудни пътеки,
плащах и за чуждата вина.
Молех се тихо, когато вечер настъпи,
не губех вяра и за секунда живот,
вярна на Бога ще бъда във всички животи,
молех се тихо да бъде любов!