Събирах мечтите си разпилени,
пред Бога стоях с разперени ръце,
въпроси имах, но останаха несподелени,
живях сякаш с разкъсано сърце.
Животът ме свличаше хиляди пъти,
от върха пропадах на дъното сама,
после изкачвах трудни пътеки,
плащах и за чуждата вина.
Молех се тихо, когато вечер настъпи,
не губех вяра и за секунда живот,
вярна на Бога ще бъда във всички животи,
молех се тихо да бъде любов!
© Атанаска Чочкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
