Весан (Ангел Веселинов)
529 763
8 ago 2006, 17:32

Молитва 

  Poesía
642 0 10

О, Господи, защо ме изкуши
на думите с омайната магия?
Защо ме надари със сетива
способни светлината да открият
на словото, дори и след това
във гърлото до болка да души?

Защо, о, Боже, в стръкчето трева
поникнало сред каменна пустиня
съзирам тържеството на живота?
Защо когато във небето синьо
последен лъч угасва, естеството
на любовта намирам във това?
 
И често в мен убийствено боли!...
О, Господи, неистово те моля,
спаси ме от кошмарните неволи
и притъпи отровните стрели
на чувствата… Вземи си този дар
и нека във гърдите ми не тлее
изпепеляващият им пожар.
О, Боже, позволи ми да живея!

 

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички! Сигурен съм, че и вие носите в себе си това проклятие, а то, колкото и понякога да се правим на интересни, си мисля, е скъпоценен дар, без който едва ли бихме живели!
  • Та ти си щастлив човек, щом имаш това. Браво за стиха ти.
    Бисерчето ти е новия кръстник.
  • Труден е живота с такава изострена чувствителност, но е пълноценен. Радвай се на сетивността си. Поздрав!
  • Браво,Ангеле,хареса ми!
    Поздрави!
  • Браво, Весане! Диша стиха ти!
  • Браво!!!
  • Във стръкчето трева
    е отразена свежестта..
    и преобразяващата сила.
    Единствен лъч да срещне тя,
    от него слънце ще извая.

    Страхотен текст!Много се радвам,че си го написал..и че го прочетох!
    Поздрав!

  • Чудесно е, че имаш този дар. Лекът за болката е в самия него, не мислиш ли? Поздравления!
  • Браво!
  • Хубаво е!
Propuestas
: ??:??