15 may 2004, 21:53

Молитва 

  Poesía
2231 0 5
С разбито сърце ти ме остави,
да умра в онзи страшен ден.
Моята душа ти не пожали
и уби една част от мен.

Със сълзи в очите скитах без посока.
Ах, какво ли става с мен?
Ти ми отвори рана дълбока
и сега умирам аз осквернен.

Не мога без тебе аз да живея.
Живот ми вече е тежък е кошмар.
Изгубих желание дори и да пея
отнесох от тебе аз тежък шамар.

Моето щастие от теб зависи.
Живота си обрекох само на теб.
Каквото поискаш - моля, вземи си.
Но недей ме убива със този лед!

© Добромир Александров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • почти е прекрасно !
    браво !
  • Много е добро браво!!!!!Страхотно,завладяващо,трогващо ума и сърцето !!! Продълавай да пишеш можеш го !!!
  • Толкова са хубави.Изключително рядко се случва стихове да ме развулнуват и впечатлят...Браво!Надявам се от все сърце,че си преодолял тази мъка;
  • Много е хубаво стихотворението,изразява толкова точно чувствата.
    Браво!
  • Прекрасно, просто съм възхитен. Много рядко съм толкова краен в оценките си, но този път виждам трайна положителна тенденция. Пишеш прекрасно, имаш страхотен талант и се надявам да видим още от теб на сайта.
Propuestas
: ??:??