Молитва
С разбито сърце ти ме остави,
да умра в онзи страшен ден.
Моята душа ти не пожали
и уби една част от мен.
Със сълзи в очите скитах без посока.
Ах, какво ли става с мен?
Ти ми отвори рана дълбока
и сега умирам аз осквернен.
Не мога без тебе аз да живея.
Живот ми вече е тежък е кошмар.
Изгубих желание дори и да пея
отнесох от тебе аз тежък шамар.
Моето щастие от теб зависи.
Живота си обрекох само на теб.
Каквото поискаш - моля, вземи си.
Но недей ме убива със този лед!
да умра в онзи страшен ден.
Моята душа ти не пожали
и уби една част от мен.
Със сълзи в очите скитах без посока.
Ах, какво ли става с мен?
Ти ми отвори рана дълбока
и сега умирам аз осквернен.
Не мога без тебе аз да живея.
Живот ми вече е тежък е кошмар.
Изгубих желание дори и да пея
отнесох от тебе аз тежък шамар.
Моето щастие от теб зависи.
Живота си обрекох само на теб.
Каквото поискаш - моля, вземи си.
Но недей ме убива със този лед!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Александров Всички права запазени
