May 15, 2004, 9:53 PM

Молитва

  Poetry
2.6K 0 5
С разбито сърце ти ме остави,
да умра в онзи страшен ден.
Моята душа ти не пожали
и уби една част от мен.

Със сълзи в очите скитах без посока.
Ах, какво ли става с мен?
Ти ми отвори рана дълбока
и сега умирам аз осквернен.

Не мога без тебе аз да живея.
Живот ми вече е тежък е кошмар.
Изгубих желание дори и да пея
отнесох от тебе аз тежък шамар.

Моето щастие от теб зависи.
Живота си обрекох само на теб.
Каквото поискаш - моля, вземи си.
Но недей ме убива със този лед!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Александров All rights reserved.

Comments

Comments

  • почти е прекрасно !
    браво !
  • Много е добро браво!!!!!Страхотно,завладяващо,трогващо ума и сърцето !!! Продълавай да пишеш можеш го !!!
  • Толкова са хубави.Изключително рядко се случва стихове да ме развулнуват и впечатлят...Браво!Надявам се от все сърце,че си преодолял тази мъка;
  • Много е хубаво стихотворението,изразява толкова точно чувствата.
    Браво!
  • Прекрасно, просто съм възхитен. Много рядко съм толкова краен в оценките си, но този път виждам трайна положителна тенденция. Пишеш прекрасно, имаш страхотен талант и се надявам да видим още от теб на сайта.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...