Но плашат ме сълзите. Честно.
Особено изплакани вечерно.
Те крият много неизвестни,
които няма как да пренебрегнем.
Сълзѝ на радост, гòрко отчаяние,
сълзѝ на щастие и стоицизъм
са скрили най-великото страдание.
И весели са. До цинизъм.
Пристигнат ли в черта на хоризонта,
където залезът залива здрача,
прости ми, Господи, ще ти измоля:
"...И помогни ми също да заплача!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
