Но плашат ме сълзите. Честно.
Особено изплакани вечерно.
Те крият много неизвестни,
които няма как да пренебрегнем.
Сълзѝ на радост, гòрко отчаяние,
сълзѝ на щастие и стоицизъм
са скрили най-великото страдание.
И весели са. До цинизъм.
Пристигнат ли в черта на хоризонта,
където залезът залива здрача,
прости ми, Господи, ще ти измоля:
"...И помогни ми също да заплача!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
