22 abr 2010, 14:41

Молитва

  Poesía
1.6K 0 3

Боли ме от болката на другите.
Боли ме, че страда светът.
Боли ме от всяка една твоя отронена сълза.

Аз страдам заедно с бурята.
Всеки гръм раздира душата ми
и, Бога ми, ще се пръсне главата ми,
ако не зърна усмивка веднага.

Омръзна ми от намусени хора.
Всеки живее със своята мъка
и навън, Божичко, бъка
от изстрадали хора с уморени сърца.

Аз искам да помогна на всички.
Да дам на всеки от мойта любов.
Да попълня сивото с цветни боички
и, Боже, към теб отправям зов -
нека се усмихне светът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръдка и за теб! Благодаря!
  • Харесах, Анита.
    Когато идеята е ясна, и стихът става сполучлив.
    Поздрав!
  • "Боже, към теб отправям зов -
    нека се усмихне светът!" - От твоите уста в Божиите ушиПрекрасна молитва

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...