22 апр. 2010 г., 14:41

Молитва

1.6K 0 3

Боли ме от болката на другите.
Боли ме, че страда светът.
Боли ме от всяка една твоя отронена сълза.

Аз страдам заедно с бурята.
Всеки гръм раздира душата ми
и, Бога ми, ще се пръсне главата ми,
ако не зърна усмивка веднага.

Омръзна ми от намусени хора.
Всеки живее със своята мъка
и навън, Божичко, бъка
от изстрадали хора с уморени сърца.

Аз искам да помогна на всички.
Да дам на всеки от мойта любов.
Да попълня сивото с цветни боички
и, Боже, към теб отправям зов -
нека се усмихне светът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прегръдка и за теб! Благодаря!
  • Харесах, Анита.
    Когато идеята е ясна, и стихът става сполучлив.
    Поздрав!
  • "Боже, към теб отправям зов -
    нека се усмихне светът!" - От твоите уста в Божиите ушиПрекрасна молитва

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....