Прозорецът преглътна светлината, свирепо потече от нея нощта, аз стоя без звук в тъмнината - залязла, нещастна, убита... сама. Опряла длани в длани за молитва, моля се за малко късче топлина, но болката в душата не затихва, изгарям бавно, както падаща звезда. Защо едни са радостни, без сълзи посрещат първата разпукала зора, а други, със усмивки пусти, мъртви, потапят се отново в самота. Аз моля се да мога да се смея, да бъда като капчица роса, но само, само да преодолея тази толкова горчива самота...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.