Молитва
Прозорецът преглътна светлината,
свирепо потече от нея нощта,
аз стоя без звук в тъмнината -
залязла, нещастна, убита... сама.
Опряла длани в длани за молитва,
моля се за малко късче топлина,
но болката в душата не затихва,
изгарям бавно, както падаща звезда.
Защо едни са радостни, без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други, със усмивки пусти, мъртви,
потапят се отново в самота.
Аз моля се да мога да се смея,
да бъда като капчица роса,
но само, само да преодолея
тази толкова горчива самота...
свирепо потече от нея нощта,
аз стоя без звук в тъмнината -
залязла, нещастна, убита... сама.
Опряла длани в длани за молитва,
моля се за малко късче топлина,
но болката в душата не затихва,
изгарям бавно, както падаща звезда.
Защо едни са радостни, без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други, със усмивки пусти, мъртви,
потапят се отново в самота.
Аз моля се да мога да се смея,
да бъда като капчица роса,
но само, само да преодолея
тази толкова горчива самота...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados
