Молитва
Прозорецът преглътна светлината,
свирепо потече от нея нощта,
аз стоя без звук в тъмнината -
залязла, нещастна, убита... сама.
Опряла длани в длани за молитва,
моля се за малко късче топлина,
но болката в душата не затихва,
изгарям бавно, както падаща звезда.
Защо едни са радостни, без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други, със усмивки пусти, мъртви,
потапят се отново в самота.
Аз моля се да мога да се смея,
да бъда като капчица роса,
но само, само да преодолея
тази толкова горчива самота...
свирепо потече от нея нощта,
аз стоя без звук в тъмнината -
залязла, нещастна, убита... сама.
Опряла длани в длани за молитва,
моля се за малко късче топлина,
но болката в душата не затихва,
изгарям бавно, както падаща звезда.
Защо едни са радостни, без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други, със усмивки пусти, мъртви,
потапят се отново в самота.
Аз моля се да мога да се смея,
да бъда като капчица роса,
но само, само да преодолея
тази толкова горчива самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Кацарска Все права защищены
