Прозорецът преглътна светлината,
свирепо потече от нея нощта,
аз стоя без звук в тъмнината -
залязла, нещастна, убита... сама.
Опряла длани в длани за молитва,
моля се за малко късче топлина,
но болката в душата не затихва,
изгарям бавно, както падаща звезда.
Защо едни са радостни, без сълзи
посрещат първата разпукала зора,
а други, със усмивки пусти, мъртви,
потапят се отново в самота. ...