3 may 2007, 9:35

Молитва

  Poesía
632 0 2
Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха.
Недоизказани,
несигурни въпроси
за после спят.
Всичко е неизмеримо просто
и съвършено като мойто тяло.
Извивка под тръпчинката,
а там
до късно вечер тайно да целуваш
най-страстното на женския ми свян
и после дълго
мене да сънуваш.
И дълго да потръпваш във съня
как тихо влизам
гола,
само чувства,
със устни укротила близостта
в строшени тайнства
на безцветни утрини.
Сега е време!
Кротко докосни
душата ми -
без теб самотен писък
и нека бъда глина...
Замълчи.
А стъпките ми - твои тайни мисли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...