марси (Мери Добрева)
120 104
3 may 2007, 9:35

Молитва 

  Poesía
513 0 2
Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха.
Недоизказани,
несигурни въпроси
за после спят.
Всичко е неизмеримо просто
и съвършено като мойто тяло.
Извивка под тръпчинката,
а там
до късно вечер тайно да целуваш
най-страстното на женския ми свян
и после дълго
мене да сънуваш.
И дълго да потръпваш във съня
как тихо влизам
гола,
само чувства,
със устни укротила близостта
в строшени тайнства
на безцветни утрини.
Сега е време!
Кротко докосни
душата ми -
без теб самотен писък
и нека бъда глина...
Замълчи.
А стъпките ми - твои тайни мисли.

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??