3 мая 2007 г., 09:35

Молитва

633 0 2
Да бъда глина в твоите ръце, грънчарю,
сега е време крехката ми плът
със меките си пръсти да изваеш.
Пригалена от моето дихание,
душата ти дълбае въздуха.
Недоизказани,
несигурни въпроси
за после спят.
Всичко е неизмеримо просто
и съвършено като мойто тяло.
Извивка под тръпчинката,
а там
до късно вечер тайно да целуваш
най-страстното на женския ми свян
и после дълго
мене да сънуваш.
И дълго да потръпваш във съня
как тихо влизам
гола,
само чувства,
със устни укротила близостта
в строшени тайнства
на безцветни утрини.
Сега е време!
Кротко докосни
душата ми -
без теб самотен писък
и нека бъда глина...
Замълчи.
А стъпките ми - твои тайни мисли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...