(по Марина Ершова2)
Нищо, де, нищо! Болката на капчици ще излезе...
Пак ще цепи Земята посребрелият мъж...
Ако вярваш, и при тебе Господ ще слезе...
Чуваш ли? Капките чукат... Мисли, че е дъжд...
Нищо, де, нищо! Ще се измъкнем и ще успеем...
Нашите рани болят, но укрепва душата...
Ще се разходим със тебе по сенчестите алеи
и роса по тревите ще ни мие краката...
Потърпи, миличък, вече малко остана...
До заветната портичка има няколко крачки...
В Рая ли искаш... Ангелче ли да станеш... ...