5 sept 2021, 21:41

Молитвено (На Мила)

  Poesía
420 0 0

Тъй искам Аз да се помоля - всякога,

с най-тихите слова - чуваеми от някого.

 

Молитва да сглобя

                         от всички съкровения,

със риска да сглупя

                           пред тоя срещу Мене.

 

Понечвам Аз, но откровение

е моят синоним на "светотатство".

И го отнема крехък аргумент:

секретите са също тъй богатство.

 

И изразходвам дневния лимит

служебни думи, рикошетни длани.

А  в устните - срещуположни митници,

най-страшната ми тайна ще остане.

 

И обитавам в моя мир нечут

Света интимно, без да ме познава.

И Аз съм изключителният луд,

зает на Себе си да отмъщава.

 

Необяснимо за Науката,

нерегиструемо, невнятно,

Аз ще звуча като почукване

в утробата на Необятното.

 

"Ти довери се най-накрая

на своя глас, на нечий креещ слух.

 

И толкоз Светлина ще обсияе

душите ни

Щастливи ще те слушаме!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...