5.09.2021 г., 21:41 ч.

Молитвено (На Мила) 

  Поезия
225 0 0

Тъй искам Аз да се помоля - всякога,

с най-тихите слова - чуваеми от някого.

 

Молитва да сглобя

                         от всички съкровения,

със риска да сглупя

                           пред тоя срещу Мене.

 

Понечвам Аз, но откровение

е моят синоним на "светотатство".

И го отнема крехък аргумент:

секретите са също тъй богатство.

 

И изразходвам дневния лимит

служебни думи, рикошетни длани.

А  в устните - срещуположни митници,

най-страшната ми тайна ще остане.

 

И обитавам в моя мир нечут

Света интимно, без да ме познава.

И Аз съм изключителният луд,

зает на Себе си да отмъщава.

 

Необяснимо за Науката,

нерегиструемо, невнятно,

Аз ще звуча като почукване

в утробата на Необятното.

 

"Ти довери се най-накрая

на своя глас, на нечий креещ слух.

 

И толкоз Светлина ще обсияе

душите ни

Щастливи ще те слушаме!"

© Вълчо Шукерски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??