Тъй искам Аз да се помоля - всякога,

с най-тихите слова - чуваеми от някого.

Молитва да сглобя

                         от всички съкровения,

със риска да сглупя

                           пред тоя срещу Мене.

Понечвам Аз, но откровение

е моят синоним на "светотатство".

И го отнема крехък аргумент:

секретите са също тъй богатство.

И изразходвам дневния лимит

служебни думи, рикошетни длани.

А  в устните - срещуположни митници,

най-страшната ми тайна ще остане.

И обитавам в моя мир нечут

Света интимно, без да ме познава.

И Аз съм изключителният луд,

зает на Себе си да отмъщава.

Необяснимо за Науката,

нерегиструемо, невнятно,

Аз ще звуча като почукване

в утробата на Необятното.

"Ти довери се най-накрая

на своя глас, на нечий креещ слух.

И толкоз Светлина ще обсияе

душите ни

Щастливи ще те слушаме!"