Sep 5, 2021, 9:41 PM

Молитвено (На Мила)

  Poetry
414 0 0

Тъй искам Аз да се помоля - всякога,

с най-тихите слова - чуваеми от някого.

 

Молитва да сглобя

                         от всички съкровения,

със риска да сглупя

                           пред тоя срещу Мене.

 

Понечвам Аз, но откровение

е моят синоним на "светотатство".

И го отнема крехък аргумент:

секретите са също тъй богатство.

 

И изразходвам дневния лимит

служебни думи, рикошетни длани.

А  в устните - срещуположни митници,

най-страшната ми тайна ще остане.

 

И обитавам в моя мир нечут

Света интимно, без да ме познава.

И Аз съм изключителният луд,

зает на Себе си да отмъщава.

 

Необяснимо за Науката,

нерегиструемо, невнятно,

Аз ще звуча като почукване

в утробата на Необятното.

 

"Ти довери се най-накрая

на своя глас, на нечий креещ слух.

 

И толкоз Светлина ще обсияе

душите ни

Щастливи ще те слушаме!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...