Молитвеност

Благословен денят след петък и  тринайсти,

след пълната луна на назиданието,

след сблъсъка на гордостта и мерзостта –

да бъде светлина с аура бяла, отче православни!

Ако плебеят духом ме опръска с гнусна кал,

ако димят скрижалите погазени,

и ти мълчиш, рави, и ангелите креят от страдание -

в устата му – геенин камък да пропадне!

Щом иска да се скита демонично лош,

щом носи скорпиони ядовити в джоба,

светът на малките човеци е за него нощ,

в пустинята да си намери фараонско ложе!

Дано душата му ядлива да постигне мир

за своите езически гонения. Сред жълта шир

да се издигне на кумир! Но ти спаси нас, хората,

и стадото ни от сатири на падението.

Не искам нищо – само следвам те, рави,

и бялата ти риза е за мен спасение.

Из Гетсимания се скитат незаспиващи души,

понякога си идвай – притчи да попееш.

Понякога така е пълно с мъртъвци,

така е безконечно пясъчен животът,

че чудя се – защо сме се родили за вражди,

защо, покръстени във тебе, сме жестоки?

Ела и тази нощ като среднощна тишина,

като очи от сън невнятен, ангелоподобен.

Вземи душата ми и окъпи я в благодат –

ще те позная – само ти донасяш обич.