Молитвеност
Благословен денят след петък и тринайсти,
след пълната луна на назиданието,
след сблъсъка на гордостта и мерзостта –
да бъде светлина с аура бяла, отче православни!
Ако плебеят духом ме опръска с гнусна кал,
ако димят скрижалите погазени,
и ти мълчиш, рави, и ангелите креят от страдание -
в устата му – геенин камък да пропадне!
Щом иска да се скита демонично лош,
щом носи скорпиони ядовити в джоба,
светът на малките човеци е за него нощ,
в пустинята да си намери фараонско ложе!
Дано душата му ядлива да постигне мир
за своите езически гонения. Сред жълта шир
да се издигне на кумир! Но ти спаси нас, хората,
и стадото ни от сатири на падението.
Не искам нищо – само следвам те, рави,
и бялата ти риза е за мен спасение.
Из Гетсимания се скитат незаспиващи души,
понякога си идвай – притчи да попееш.
Понякога така е пълно с мъртъвци,
така е безконечно пясъчен животът,
че чудя се – защо сме се родили за вражди,
защо, покръстени във тебе, сме жестоки?
Ела и тази нощ като среднощна тишина,
като очи от сън невнятен, ангелоподобен.
Вземи душата ми и окъпи я в благодат –
ще те позная – само ти донасяш обич.
© Златина Георгиева Все права защищены