14.06.2014 г., 14:11  

Молитвеност

883 0 0

Молитвеност

 

Благословен денят след петък и  тринайсти,

след пълната луна на назиданието,

след сблъсъка на гордостта и мерзостта –

да бъде светлина с аура бяла, отче православни!

 

Ако плебеят духом ме опръска с гнусна кал,

ако димят скрижалите погазени,

и ти мълчиш, рави, и ангелите креят от страдание -

в устата му – геенин камък да пропадне!

 

Щом иска да се скита демонично лош,

щом носи скорпиони ядовити в джоба,

светът на малките човеци е за него нощ,

в пустинята да си намери фараонско ложе!

 

Дано душата му ядлива да постигне мир

за своите езически гонения. Сред жълта шир

да се издигне на кумир! Но ти спаси нас, хората,

и стадото ни от сатири на падението.

 

Не искам нищо – само следвам те, рави,

и бялата ти риза е за мен спасение.

Из Гетсимания се скитат незаспиващи души,

понякога си идвай – притчи да попееш.

 

Понякога така е пълно с мъртъвци,

така е безконечно пясъчен животът,

че чудя се – защо сме се родили за вражди,

защо, покръстени във тебе, сме жестоки?

 

Ела и тази нощ като среднощна тишина,

като очи от сън невнятен, ангелоподобен.

Вземи душата ми и окъпи я в благодат –

ще те позная – само ти донасяш обич.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...