10 may 2017, 13:42

Моля те, недей

586 1 4

Недей да чувстваш болка, че не съм до теб,

аз пак съм твоя.

Недей да страдаш, когато прегръдката е празна,

аз в сърцето ти съм спряла и не можеш да ме

изгубиш.

Недей да падаш и нека душата ти не плаче,

иначе моята ридае безутешно.

Обичай ме и нека единствена да бъда аз, защото

двойно съм щастлива, обичана и влюбена в теб.

Не се опитвай от любовта да се отричаш, 

защото аз в теб се вричам ден и нощ.

Не се разделяй с чувствата си щом силно ги усещаш,

защото моите на нишки ме разкъсват.

Така е, скъпи, аз също се измъчвам.

Умирам в тъмната самотна нощ.

Но в утрото свято се събуждам.

И надеждата в тръпки ме поглъща с жар,

любовта ми ме изгаря.

Не се отказвай, моля те, недей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Васе за коментара
  • Заради нас- ,, Не се отказвай, моля те, недей! "-единственото, най-важното нещо е да бъдеш с любимите хора. Поздрави!
  • Благодаря Руми за коментара
  • Колко много красиви чувства, събрани в един стих! Както винаги, любовта е на първо място в твоите творби и това ги прави още по-чувствени! Поздрав, Йонче!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...