Моля те, недей
Недей да чувстваш болка, че не съм до теб,
аз пак съм твоя.
Недей да страдаш, когато прегръдката е празна,
аз в сърцето ти съм спряла и не можеш да ме
изгубиш.
Недей да падаш и нека душата ти не плаче,
иначе моята ридае безутешно.
Обичай ме и нека единствена да бъда аз, защото
двойно съм щастлива, обичана и влюбена в теб.
Не се опитвай от любовта да се отричаш,
защото аз в теб се вричам ден и нощ.
Не се разделяй с чувствата си щом силно ги усещаш,
защото моите на нишки ме разкъсват.
Така е, скъпи, аз също се измъчвам.
Умирам в тъмната самотна нощ.
Но в утрото свято се събуждам.
И надеждата в тръпки ме поглъща с жар,
любовта ми ме изгаря.
Не се отказвай, моля те, недей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
