18 nov 2006, 15:09

МОМЧЕ И СИРЕНА 

  Poesía
703 0 7

 

 

Нощ. Брега на морето

нежно целуват вълни.

На пясъка тъгува момчето

за сирена с черни коси.

Момичета покрай него минават,

милват го закачливо с очи,

а то не ги забелязва,

дълбоко въздиша и

натъжено мълчи.

Търси то в морето сирена –

видял я беше веднъж

да играе сред вълните засмяна,

като цвете след пролетен дъжд.

Ден и нощ чака я да излезе

при него тя на брега.

А чайки кръжат над главата

и зовят го: „При нас ти ела!”

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво и нежно звучи, това чакащо и търсещо чувство , усетих го.

    Поздрав и усмивка.
  • МНого интересен стих, Вили, красива приказка. Привет!
  • Много хубав стих, Вили!!!
    Хареса ми!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво, наистина е като приказка
  • Благодаря, че сте го погледнали! Джейни, благодаря за мненията! Знаеш ли, аз предпочитам брегът да е целуван, вместо той да целува. Мислих си и за "в небесата", но ми се стори малко по-приповдигнато. А то, момчето, е обикновено. От тази гледна точка като че ли "над главата" е по-близко, по-обикновено. Иначе, ако говорим откровено - знаем добре, че и двата израза са се превърнали в нещо като, как да се изразя - като шаблон. Още един път благодаря на всички!
  • "Нощ. Брега на морето
    нежно целуват вълни."- поправка - Брегът на морето, нежно целува вълни.
    "А чайки кръжат над главата
    и зовят го: „При нас ти ела!” -кръжат в небесата.
    Иначе хубав , нежен стих!
    Поздрав!



  • Като в приказка...
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??