МОМЧЕ И СИРЕНА
Нощ. Брега на морето
нежно целуват вълни.
На пясъка тъгува момчето
за сирена с черни коси.
Момичета покрай него минават,
милват го закачливо с очи,
а то не ги забелязва,
дълбоко въздиша и
натъжено мълчи.
Търси то в морето сирена –
видял я беше веднъж
да играе сред вълните засмяна,
като цвете след пролетен дъжд.
Ден и нощ чака я да излезе
при него тя на брега.
А чайки кръжат над главата
и зовят го: „При нас ти ела!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
