18 нояб. 2006 г., 15:09

МОМЧЕ И СИРЕНА

863 0 7

 

 

Нощ. Брега на морето

нежно целуват вълни.

На пясъка тъгува момчето

за сирена с черни коси.

Момичета покрай него минават,

милват го закачливо с очи,

а то не ги забелязва,

дълбоко въздиша и

натъжено мълчи.

Търси то в морето сирена –

видял я беше веднъж

да играе сред вълните засмяна,

като цвете след пролетен дъжд.

Ден и нощ чака я да излезе

при него тя на брега.

А чайки кръжат над главата

и зовят го: „При нас ти ела!”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и нежно звучи, това чакащо и търсещо чувство , усетих го.

    Поздрав и усмивка.
  • МНого интересен стих, Вили, красива приказка. Привет!
  • Много хубав стих, Вили!!!
    Хареса ми!!! Поздрави!!!
  • Много хубаво, наистина е като приказка
  • Благодаря, че сте го погледнали! Джейни, благодаря за мненията! Знаеш ли, аз предпочитам брегът да е целуван, вместо той да целува. Мислих си и за "в небесата", но ми се стори малко по-приповдигнато. А то, момчето, е обикновено. От тази гледна точка като че ли "над главата" е по-близко, по-обикновено. Иначе, ако говорим откровено - знаем добре, че и двата израза са се превърнали в нещо като, как да се изразя - като шаблон. Още един път благодаря на всички!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...