Превърнахте ме в просякиня,
отнемайки ми надеждата за любов.
Изваждайки ме от жабешката тиня...
Оставяхте ме на брега за някой нов.
Другият, винаги се бавеше
и аз прибирах се в гьола.
Но дойде ли, с думите добре боравеше,
събличайки ме... и оставяше ме просто гола.
Обидата ме караше да се омитам
и бягах, бягах...
Всеки срещнат гледах как да оритам,
задето не виждаше как ръце протягах.
`Евелина
© Евита Todos los derechos reservados