fitipalti (Евита)
64

Jan 13, 2010, 8:46 PM

Момчета - това е ваше дело

Poetry » Love

1.1K 0 2

Превърнахте ме в просякиня,

отнемайки ми надеждата за любов.

Изваждайки ме от жабешката тиня...

Оставяхте ме на брега за някой нов.

Другият, винаги се бавеше

и аз прибирах се в гьола.

Но дойде ли, с думите добре боравеше,

събличайки ме... и оставяше ме просто гола.

Обидата ме караше да се омитам

и бягах, бягах...

Всеки срещнат гледах как да оритам,

задето не виждаше как ръце протягах.

`Евелина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Monny (Симона Гълъбова)

Има вярно в думите на Белла- ако жените не позволяваха на мъжете да им се качват на главата и да ги правят на маймуни( тук жаби) нещата щяха да имат съвсем различен изглед. Не го приемай като критика- това което ти е написала Белла е съвет. Продължавай да пишеш!

2010-02-01T09:17:36+02:00
fitipalti (Евита)

Хах, ще го приема като критика Белла

2010-01-14T14:52:28+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0