rozita-p (Росица)
120 1324
8 dic 2010, 16:27

Момчетата мъжете 

  Poesía » Otra
591 0 9

 

изтривам и последното червило

от устните напукани на спомена

за вас      

които пазих през годините

като в албум

и имах имената

годините дори

и сипкавите ноемврийски утрини

полепнали по моите безсъници

и вечерите в дрезгаво китарено

пресипнали от вашето мълчание

когато идвахте

и си отивахте

и леко набраздявахте живота ми

или

до кост го разоравахте

и раждах ви

във викове

докато скъсах

и последната си струна

и плът по плът

ви слепвах

и ви сричах

в молитви и проклятия

препълнихте

очите ми

ръцете ми

и босите ми пръсти

с които всеки път ви пусках

да си идете

момчетата мъжете от живота ми

изпадат гласове

и допири

през скъсаното дъно на душата ми

приседнала

рисувам облаци

с дъха си

и ги разпадам

на димящи въглени

годините преливат

през ръба на чашата

отпивам

за последно ли?

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??