Момчетата мъжете
изтривам и последното червило
от устните напукани на спомена
за вас
които пазих през годините
като в албум
и имах имената
годините дори
и сипкавите ноемврийски утрини
полепнали по моите безсъници
и вечерите в дрезгаво китарено
пресипнали от вашето мълчание
когато идвахте
и си отивахте
и леко набраздявахте живота ми
или
до кост го разоравахте
и раждах ви
във викове
докато скъсах
и последната си струна
и плът по плът
ви слепвах
и ви сричах
в молитви и проклятия
препълнихте
очите ми
ръцете ми
и босите ми пръсти
с които всеки път ви пусках
да си идете
момчетата мъжете от живота ми
изпадат гласове
и допири
през скъсаното дъно на душата ми
приседнала
рисувам облаци
с дъха си
и ги разпадам
на димящи въглени
годините преливат
през ръба на чашата
отпивам
за последно ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
