Момчетата мъжете
изтривам и последното червило
от устните напукани на спомена
за вас
които пазих през годините
като в албум
и имах имената
годините дори
и сипкавите ноемврийски утрини
полепнали по моите безсъници
и вечерите в дрезгаво китарено
пресипнали от вашето мълчание
когато идвахте
и си отивахте
и леко набраздявахте живота ми
или
до кост го разоравахте
и раждах ви
във викове
докато скъсах
и последната си струна
и плът по плът
ви слепвах
и ви сричах
в молитви и проклятия
препълнихте
очите ми
ръцете ми
и босите ми пръсти
с които всеки път ви пусках
да си идете
момчетата мъжете от живота ми
изпадат гласове
и допири
през скъсаното дъно на душата ми
приседнала
рисувам облаци
с дъха си
и ги разпадам
на димящи въглени
годините преливат
през ръба на чашата
отпивам
за последно ли?
© Росица All rights reserved.
