31 dic 2008, 11:17

Моментно...

  Poesía
1.7K 0 4
... пусто е... в душата ми,
вятърът тича из нея...
подмята късчета спомени,
сякаш са кацнали фасове
по тротоарната спирка...
... спомени-болки
и малки радости пъстри
като изчетен роман...
обираш праха по ъглите...
посягам, чаша вино червено
потича из мен като дрога,
опива и трие таз пустота,
знам... пак ще се върне,
така е отдавна...
всеки самотник е
късно в  нощта...

22:18ч
29.12.08г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ру Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ..пак съм тук...въпреки всичко, или точно заради това, нали?
  • Радвам се, че се завърна!
    Поздрави!
  • Чудесно е, но се натъжих след този стих!
    Дано е за кратко тази самота, Ру!
    Весело посрещане на Новата година!
    Прегръдка!
  • ... и всеки има нужда от такива моменти

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...