31 dic 2008, 11:17

Моментно...

  Poesía
1.7K 0 4
... пусто е... в душата ми,
вятърът тича из нея...
подмята късчета спомени,
сякаш са кацнали фасове
по тротоарната спирка...
... спомени-болки
и малки радости пъстри
като изчетен роман...
обираш праха по ъглите...
посягам, чаша вино червено
потича из мен като дрога,
опива и трие таз пустота,
знам... пак ще се върне,
така е отдавна...
всеки самотник е
късно в  нощта...

22:18ч
29.12.08г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ру Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ..пак съм тук...въпреки всичко, или точно заради това, нали?
  • Радвам се, че се завърна!
    Поздрави!
  • Чудесно е, но се натъжих след този стих!
    Дано е за кратко тази самота, Ру!
    Весело посрещане на Новата година!
    Прегръдка!
  • ... и всеки има нужда от такива моменти

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...