Моментно...

Poesía

1.7K 0 4

... пусто е... в душата ми,
вятърът тича из нея...
подмята късчета спомени,
сякаш са кацнали фасове
по тротоарната спирка...
... спомени-болки
и малки радости пъстри
като изчетен роман...
обираш праха по ъглите...
посягам, чаша вино червено
потича из мен като дрога,
опива и трие таз пустота,
знам... пак ще се върне,
така е отдавна...
всеки самотник е
късно в нощта...

22:18ч
29.12.08г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

render (Ру)

..пак съм тук...въпреки всичко, или точно заради това, нали?

2009-01-04T18:22:16+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Радвам се, че се завърна!
Поздрави!

2008-12-31T12:25:55+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Чудесно е, но се натъжих след този стих!
Дано е за кратко тази самота, Ру!
Весело посрещане на Новата година!
Прегръдка!

2008-12-31T12:20:04+02:00
изречена (Мая Попова)

... и всеки има нужда от такива моменти

2008-12-31T11:18:11+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0