Dec 31, 2008, 11:17 AM

Моментно...

  Poetry
1.7K 0 4
... пусто е... в душата ми,
вятърът тича из нея...
подмята късчета спомени,
сякаш са кацнали фасове
по тротоарната спирка...
... спомени-болки
и малки радости пъстри
като изчетен роман...
обираш праха по ъглите...
посягам, чаша вино червено
потича из мен като дрога,
опива и трие таз пустота,
знам... пак ще се върне,
така е отдавна...
всеки самотник е
късно в  нощта...

22:18ч
29.12.08г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ру All rights reserved.

Comments

Comments

  • ..пак съм тук...въпреки всичко, или точно заради това, нали?
  • Радвам се, че се завърна!
    Поздрави!
  • Чудесно е, но се натъжих след този стих!
    Дано е за кратко тази самота, Ру!
    Весело посрещане на Новата година!
    Прегръдка!
  • ... и всеки има нужда от такива моменти

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...