31.12.2008 г., 11:17

Моментно...

1.7K 0 4
... пусто е... в душата ми,
вятърът тича из нея...
подмята късчета спомени,
сякаш са кацнали фасове
по тротоарната спирка...
... спомени-болки
и малки радости пъстри
като изчетен роман...
обираш праха по ъглите...
посягам, чаша вино червено
потича из мен като дрога,
опива и трие таз пустота,
знам... пак ще се върне,
така е отдавна...
всеки самотник е
късно в  нощта...

22:18ч
29.12.08г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ру Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..пак съм тук...въпреки всичко, или точно заради това, нали?
  • Радвам се, че се завърна!
    Поздрави!
  • Чудесно е, но се натъжих след този стих!
    Дано е за кратко тази самота, Ру!
    Весело посрещане на Новата година!
    Прегръдка!
  • ... и всеки има нужда от такива моменти

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...