Моментно
Изгубих се в света ни мрачен,
очакваща поредния шамар.
Забравих да се смея и да плача,
престанах думи да редя със жар.
Сред шумна суетня и лицемерие
омръзна ми напразно да се вглеждам
във хората, загубили доверие,
убиващи умираща надежда.
Пропадам бързо, като от бесило
с въже от показно усърдие.
А гърлото ми се е изранило
от толкова фалшиво милосърдие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Димова Todos los derechos reservados
Прекрасно е.... Добре ,че е творчеството...да пускаме по малко пара...
финала е страшен 
