30 abr 2009, 18:00

Моментно 

  Poesía » Otra
931 0 4

Изгубих се в света ни мрачен,

очакваща поредния шамар.

Забравих да се смея и да плача,

престанах думи да редя със жар.

 

Сред шумна суетня и лицемерие

омръзна ми  напразно да се вглеждам

във хората, загубили доверие,

убиващи умираща надежда.

 

Пропадам бързо, като от бесило

с въже от показно усърдие.

А гърлото ми се е изранило

от толкова фалшиво милосърдие.

 

 

© Мартина Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??