30.04.2009 г., 18:00 ч.

Моментно 

  Поезия » Друга
962 0 4

Изгубих се в света ни мрачен,

очакваща поредния шамар.

Забравих да се смея и да плача,

престанах думи да редя със жар.

 

Сред шумна суетня и лицемерие

омръзна ми  напразно да се вглеждам

във хората, загубили доверие,

убиващи умираща надежда.

 

Пропадам бързо, като от бесило

с въже от показно усърдие.

А гърлото ми се е изранило

от толкова фалшиво милосърдие.

 

 

© Мартина Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??