Изгубих се в света ни мрачен,
очакваща поредния шамар.
Забравих да се смея и да плача,
престанах думи да редя със жар.
Сред шумна суетня и лицемерие
омръзна ми напразно да се вглеждам
във хората, загубили доверие,
убиващи умираща надежда.
Пропадам бързо, като от бесило
с въже от показно усърдие.
А гърлото ми се е изранило
от толкова фалшиво милосърдие.