Изгубих се в света ни мрачен,
очакваща поредния шамар.
Забравих да се смея и да плача,
престанах думи да редя със жар.
Сред шумна суетня и лицемерие
омръзна ми напразно да се вглеждам
във хората, загубили доверие,
убиващи умираща надежда.
Пропадам бързо, като от бесило
с въже от показно усърдие.
А гърлото ми се е изранило
от толкова фалшиво милосърдие.
© Мартина Димова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекрасно е.... Добре ,че е творчеството...да пускаме по малко пара...
финала е страшен