12 oct 2007, 10:47

МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ 

  Poesía
647 0 15
Стихнаха сякаш онези думи,
дето от мене извират.
Почувствах се полуизгубен -
ням, ослепял, изстинал.

Химикалът - ненужна тояжка,
тъжен от масата ме следеше.
Белият лист - пожълтял и прашен,
намачкан - със яд мълчеше.

Слънцето впиваше  жарко стрелите,
искаше да ме уцели...
Единствено бяха щастливи мухите,
а музите ми - умрели...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??