Oct 12, 2007, 10:47 AM

МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ 

  Poetry
646 0 15
Стихнаха сякаш онези думи,
дето от мене извират.
Почувствах се полуизгубен -
ням, ослепял, изстинал.

Химикалът - ненужна тояжка,
тъжен от масата ме следеше.
Белият лист - пожълтял и прашен,
намачкан - със яд мълчеше.

Слънцето впиваше  жарко стрелите,
искаше да ме уцели...
Единствено бяха щастливи мухите,
а музите ми - умрели...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??