12.10.2007 г., 10:47 ч.

МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ 

  Поезия
617 0 15
Стихнаха сякаш онези думи,
дето от мене извират.
Почувствах се полуизгубен -
ням, ослепял, изстинал.

Химикалът - ненужна тояжка,
тъжен от масата ме следеше.
Белият лист - пожълтял и прашен,
намачкан - със яд мълчеше.

Слънцето впиваше  жарко стрелите,
искаше да ме уцели...
Единствено бяха щастливи мухите,
а музите ми - умрели...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??