12 окт. 2007 г., 10:47

МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ

Поэзия

784 0 15

Стихнаха сякаш онези думи,
дето от мене извират.
Почувствах се полуизгубен -
ням, ослепял, изстинал.

Химикалът - ненужна тояжка,
тъжен от масата ме следеше.
Белият лист - пожълтял и прашен,
намачкан - със яд мълчеше.

Слънцето впиваше жарко стрелите,
искаше да ме уцели...
Единствено бяха щастливи мухите,
а музите ми - умрели...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

NINYA (Марияна Георгиева)

Като чета стиха ти...ВСИЧКИ МИ ИЗГЛЕЖДАТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!/намигам ти с усмивка/

2007-10-20T17:12:06+03:00
Анел (Лена Рачкова)

Май е останала все пак поне една муза! И една е достатъчна.

2007-10-13T20:19:23+03:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Само не става ясно, музите ти, щастливо умрели ли са, или не съвсем?

2007-10-12T16:12:12+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Явно не са умрели музите ти, поете!

2007-10-12T15:40:52+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Дори в такива моментни състояния твориш блестящи стихове, Вальо! Понякога се случва да умрат музите...но това е винаги, за да се родят нови!!! Поздрав и прегръдка!!!

2007-10-12T15:37:23+03:00