valiordanov (Валентин Йорданов)
1830 1469
12 окт. 2007 г., 10:47

МОМЕНТНО СЪСТОЯНИЕ 

  Поэзия
688 0 15
Стихнаха сякаш онези думи,
дето от мене извират.
Почувствах се полуизгубен -
ням, ослепял, изстинал.
Химикалът - ненужна тояжка,
тъжен от масата ме следеше.
Белият лист - пожълтял и прашен,
намачкан - със яд мълчеше.
Слънцето впиваше жарко стрелите,
искаше да ме уцели...
Единствено бяха щастливи мухите,
а музите ми - умрели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??