14 abr 2014, 1:10

Момиче

  Poesía » Otra
914 0 1

           Момиче

 

В кошничка меко застлана,

твойта мечта се побира.

Толкова сълзи изрони

за топчица мека коприна.

Момиче и коте в скута,

сърцето от нежност прелива.

В невинния свят на девойка

по пътя си слънцето спира.

Огрява ме топла надежда,

от детството в мен се таило.

Дочувам далечна въздишка

и става ми свидно и мило.

 

От шапката ниско захлупена

как светлината да видя.

В ливадите тучни на пролет

детелините как да открия.

Бързо ограбва ни времето,

вълшебството в нас си отива.

Животът с пъстри окраски

превръща се в тягостна зима.

 

Щастието няма да диря

пред райските порти на Бога.

То е при мене - разбирам

и чака ме точно на входа.

На прага до мойто момиче,

в ръцете и мека коприна.

Капчица нежност ми стига,

слънце през моята зима.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Савар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...