Apr 14, 2014, 1:10 AM

Момиче

  Poetry » Other
912 0 1

           Момиче

 

В кошничка меко застлана,

твойта мечта се побира.

Толкова сълзи изрони

за топчица мека коприна.

Момиче и коте в скута,

сърцето от нежност прелива.

В невинния свят на девойка

по пътя си слънцето спира.

Огрява ме топла надежда,

от детството в мен се таило.

Дочувам далечна въздишка

и става ми свидно и мило.

 

От шапката ниско захлупена

как светлината да видя.

В ливадите тучни на пролет

детелините как да открия.

Бързо ограбва ни времето,

вълшебството в нас си отива.

Животът с пъстри окраски

превръща се в тягостна зима.

 

Щастието няма да диря

пред райските порти на Бога.

То е при мене - разбирам

и чака ме точно на входа.

На прага до мойто момиче,

в ръцете и мека коприна.

Капчица нежност ми стига,

слънце през моята зима.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Савар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...