14 апр. 2014 г., 01:10

Момиче

913 0 1

           Момиче

 

В кошничка меко застлана,

твойта мечта се побира.

Толкова сълзи изрони

за топчица мека коприна.

Момиче и коте в скута,

сърцето от нежност прелива.

В невинния свят на девойка

по пътя си слънцето спира.

Огрява ме топла надежда,

от детството в мен се таило.

Дочувам далечна въздишка

и става ми свидно и мило.

 

От шапката ниско захлупена

как светлината да видя.

В ливадите тучни на пролет

детелините как да открия.

Бързо ограбва ни времето,

вълшебството в нас си отива.

Животът с пъстри окраски

превръща се в тягостна зима.

 

Щастието няма да диря

пред райските порти на Бога.

То е при мене - разбирам

и чака ме точно на входа.

На прага до мойто момиче,

в ръцете и мека коприна.

Капчица нежност ми стига,

слънце през моята зима.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Савар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...