14 апр. 2014 г., 01:10

Момиче

916 0 1

           Момиче

 

В кошничка меко застлана,

твойта мечта се побира.

Толкова сълзи изрони

за топчица мека коприна.

Момиче и коте в скута,

сърцето от нежност прелива.

В невинния свят на девойка

по пътя си слънцето спира.

Огрява ме топла надежда,

от детството в мен се таило.

Дочувам далечна въздишка

и става ми свидно и мило.

 

От шапката ниско захлупена

как светлината да видя.

В ливадите тучни на пролет

детелините как да открия.

Бързо ограбва ни времето,

вълшебството в нас си отива.

Животът с пъстри окраски

превръща се в тягостна зима.

 

Щастието няма да диря

пред райските порти на Бога.

То е при мене - разбирам

и чака ме точно на входа.

На прага до мойто момиче,

в ръцете и мека коприна.

Капчица нежност ми стига,

слънце през моята зима.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Савар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...