Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите.
Ах, мащерката в стъпките му тръпне.
А слънцето си плисна на очите
и синия месал простря да съхне.
Едно момиче сваля тънка рокля,
тъкана от щурци в тревите късни.
А слънцето безсрамно се промъкна
и мургавата плът със зной изпръска...
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
http://bg.netlog.com/sofia_air1952/photo/photoid=1797488#photos
Какво искаш да подчертаеш с това сумтене, Кап.-Немо?
Не всички са бели като... млечен продукт, например...