29.05.2010 г., 16:18

Момиче на реката

865 0 12

Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.

Едно момиче тича през тревите.
Ах, мащерката в стъпките му тръпне.
А слънцето си плисна на очите
и синия месал простря да съхне.

 Едно момиче сваля тънка рокля,
тъкана от щурци в тревите късни.
А слънцето безсрамно се промъкна
 и мургавата плът със зной изпръска...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, плът с цвят на мляко с какао.
    http://bg.netlog.com/sofia_air1952/photo/photoid=1797488#photos
    Какво искаш да подчертаеш с това сумтене, Кап.-Немо?
    Не всички са бели като... млечен продукт, например...
  • Разбира се, Маги, нали бяхме двете, когато слънцето си плисна на очите, за да ни види по-добре...
    Благодаря ти за това, че си до мен скъпа, за да възкресим красивите мигове.
    Обичкам те!
  • оо...Люси, прекрасно е.
    и толкова ми е близко и познато...
    прекрасница си ти, прегръщам те.
  • Благодаря ти за добрите думи, Ронда! Поздрави за теб!
    ---
    И момичето ти благодари, че си го видял така слънчево Поздрави в неделния покой, Ангелче!
    ---
    Здравей, Силви! Благодаря ти, скъпа! До скоро!
  • Чудесен... !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...